dedal (Григор Колев)
15 12
12.07.2019 г., 18:44 ч.  

Прераждане 

  Поезия » Друга
832 1 3

Във пясъка, заровил стъпала,

пред бурното море стоя замаян.

Вълните днес ми върнаха света,

отдавна от сърцето ми забравен.

 

Залисан в своя бяг, насам-натам,

и скрил дълбоко спомени предишни.

Пропуснах, че в живота – океан,

нещата май напълно са излишни.

 

И че вълните, с бесния си рев,

за миг един премахват всяка грижа.

И станах АЗ, безгрижното дете,

което не познаваше каприза.

 

Изгуби всичко смисъл в този ден.

Остана само моята човечност,

и стъпките на куче по брегът,

което гоних толкова сърдечно.

 

Остана само вечното със мен:

Една душа родена да обича.

Едно сърце разцепено на две.

И старата ми, скъсаната риза.

 

© Григор Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??