Прераждане
Във пясъка, заровил стъпала,
пред бурното море стоя замаян.
Вълните днес ми върнаха света,
отдавна от сърцето ми забравен.
Залисан в своя бяг, насам-натам,
и скрил дълбоко спомени предишни.
Пропуснах, че в живота – океан,
нещата май напълно са излишни.
И че вълните, с бесния си рев,
за миг един премахват всяка грижа.
И станах АЗ, безгрижното дете,
което не познаваше каприза.
Изгуби всичко смисъл в този ден.
Остана само моята човечност,
и стъпките на куче по брегът,
което гоних толкова сърдечно.
Остана само вечното със мен:
Една душа родена да обича.
Едно сърце разцепено на две.
И старата ми, скъсаната риза.
© Григор Колев All rights reserved.
