2.01.2011 г., 0:48

Прераждане

1.5K 0 28

 

 

От изкрещените мисли - мълчани,

оглуша тишината среднощна.

И припламват мечтите заспали,

сякаш вятър разравя огнище.

 

Тази нощ така шумно заспива

с глътка дъхаво вино по устните.

А годината - старa, прегърбена,

уморено приклепва очите си.

 

След последния дъх и въздишка

прероди се съдбовно във Нова.

С фойерверки от цветна надежда

за щастливите дни съм готова.

 

 

01.01.2011

Julie

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...