Jan 2, 2011, 12:48 AM

Прераждане

  Poetry » Other
1.5K 0 28

 

 

От изкрещените мисли - мълчани,

оглуша тишината среднощна.

И припламват мечтите заспали,

сякаш вятър разравя огнище.

 

Тази нощ така шумно заспива

с глътка дъхаво вино по устните.

А годината - старa, прегърбена,

уморено приклепва очите си.

 

След последния дъх и въздишка

прероди се съдбовно във Нова.

С фойерверки от цветна надежда

за щастливите дни съм готова.

 

 

01.01.2011

Julie

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....