3.04.2014 г., 11:00 ч.

Прераждане 

  Поезия » Любовна
376 0 5

Обикнах те от първата минута

и сам изтръгнах си сърцето -

до твойто плътно го сложùх.

И затуптяха те в еднакъв ритъм,

с еднаква стъпка завървяха

и сляха се от две в едно.

И се загледахме в една посока,

в единен път напред поехме

с едно единствено крило.

С крилото на една любов голяма,

с тояжка от надежда бяла

и с радост от живота нов.

И обещахме си да бъдем двама

във светли дни и тъмни нощи,

във светла радост, в тежка скръб.

По правилните пътища да ходим

и чиста да ни е душата,

да вярваме един във друг.

След толкова добри години вече,

живяли в допустими норми,

до нас достига краен час.

 

Завинаги оставаме си двама

и няма кой да ни разделя.

Защото ние след смъртта

прераждаме се в Любовта!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Прекрасно!
  • Само двама в голяма обич могат да извървят достойно Пътя на живота и земната съдба. Това е Свързването. Наричам го понякога Сливането. Тази тема ми е любима и се радвам, Никола, че удачно си я претворил в стих.
    Кореспондираш във финала, но по свой оригинален начин, с Пенчо Славейковото:

    За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла!"

    Поздравление от мен!: Мисана
  • Да, страхотен стих и силен финал!
  • Прекрасен финал, Никола!

    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??