Прераждане
Обикнах те от първата минута
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха
и сляха се от две в едно.
И се загледахме в една посока,
в единен път напред поехме
с едно единствено крило.
С крилото на една любов голяма,
с тояжка от надежда бяла
и с радост от живота нов.
И обещахме си да бъдем двама
във светли дни и тъмни нощи,
във светла радост, в тежка скръб.
По правилните пътища да ходим
и чиста да ни е душата,
да вярваме един във друг.
След толкова добри години вече,
живяли в допустими норми,
до нас достига краен час.
Завинаги оставаме си двама
и няма кой да ни разделя.
Защото ние след смъртта
прераждаме се в Любовта!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво!
-
Прекрасно!
-
Само двама в голяма обич могат да извървят достойно Пътя на живота и земната съдба. Това е Свързването. Наричам го понякога Сливането. Тази тема ми е любима и се радвам, Никола, че удачно си я претворил в стих.
Кореспондираш във финала, но по свой оригинален начин, с Пенчо Славейковото:
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла!"
Поздравление от мен!: Мисана -
Да, страхотен стих и силен финал!
-
Прекрасен финал, Никола!
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
