Прераждане
Обикнах те от първата минута
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха
и сляха се от две в едно.
И се загледахме в една посока,
в единен път напред поехме
с едно единствено крило.
С крилото на една любов голяма,
с тояжка от надежда бяла
и с радост от живота нов.
И обещахме си да бъдем двама
във светли дни и тъмни нощи,
във светла радост, в тежка скръб.
По правилните пътища да ходим
и чиста да ни е душата,
да вярваме един във друг.
След толкова добри години вече,
живяли в допустими норми,
до нас достига краен час.
Завинаги оставаме си двама
и няма кой да ни разделя.
Защото ние след смъртта
прераждаме се в Любовта!
© Никола Апостолов All rights reserved.
