Преразказано от нощта
Луната кротичко валеше през прозореца,
а в стаята миришеше на бор,
разпалено в камината дървата спореха
и на отлитащото време правеха разбор.
Свещùте в свещника наплитаха къдели
уханен, влюбен във простора дим,
две чаши, ревностно в стъклата си заплели
отблясъци от несконечен романтичен филм.
Разхвърляни акорди сновяха в тишината,
попили жадно ненаписан стих,
завесата поглъщаше със дипли тъмнината
и я люлееше в прегръдките си да заспи.
Хармония вълшебна и тайнство съкровено,
флиртуващо със всички сетива,
витаеха из въздуха. И плавно и напевно
телата литнаха към пропастта на любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
