toxin (Таня Донова)
357 4100
22.12.2013 г., 14:14 ч.

Преразказано от нощта 

  Поезия
1360 0 7

Луната кротичко валеше през прозореца,

а в стаята миришеше на бор,

разпалено в камината дървата спореха

и на отлитащото време правеха разбор.

 

Свещùте в свещника наплитаха къдели

уханен, влюбен във простора дим,

две чаши, ревностно в стъклата си заплели

отблясъци от несконечен романтичен филм.

 

Разхвърляни акорди сновяха в тишината,

попили жадно ненаписан стих,

завесата поглъщаше със дипли тъмнината

и я люлееше в прегръдките си да заспи.

 

Хармония вълшебна и тайнство съкровено,

флиртуващо със всички сетива,

витаеха из въздуха. И плавно и напевно

телата литнаха към пропастта на любовта…

 

 

 

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпипани с финес декори за най-играната и с незалязващо сценично присъствие театрална постановка.
  • Предаде ми настроението си!Красиво е...
  • В тази пропаст на любовта тялото ми е падало много пъти. При това не насън, а наяве.

    "Луната кротичко валеше през прозореца, а в стаята миришеше на бор,

    разпалено в камината дървата спореха и на отлитащото време правеха

    разбор."

    Много лирично настроение създават горните редове и подготвят читателя за възприемане на текста.

    Поздравления Таня. Нежно стихотворение като валенето на Луната през прозореца! : Мисана
  • Романтично, мелодично, хармонично!
  • "Разхвърляни акорди сновяха в тишината" -иститинска находка. Браво!
  • Тази нощ умее да преразказва приказно и поетично-със сигурност е влюбена!Поздравления!
  • Това става за песен, прекрасно е!
Предложения
: ??:??