Преразказано от нощта
Луната кротичко валеше през прозореца,
а в стаята миришеше на бор,
разпалено в камината дървата спореха
и на отлитащото време правеха разбор.
Свещùте в свещника наплитаха къдели
уханен, влюбен във простора дим,
две чаши, ревностно в стъклата си заплели
отблясъци от несконечен романтичен филм.
Разхвърляни акорди сновяха в тишината,
попили жадно ненаписан стих,
завесата поглъщаше със дипли тъмнината
и я люлееше в прегръдките си да заспи.
Хармония вълшебна и тайнство съкровено,
флиртуващо със всички сетива,
витаеха из въздуха. И плавно и напевно
телата литнаха към пропастта на любовта…
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Изпипани с финес декори за най-играната и с незалязващо сценично присъствие театрална постановка.
-
Предаде ми настроението си!Красиво е...
-
В тази пропаст на любовта тялото ми е падало много пъти. При това не насън, а наяве.
"Луната кротичко валеше през прозореца, а в стаята миришеше на бор,
разпалено в камината дървата спореха и на отлитащото време правеха
разбор."
Много лирично настроение създават горните редове и подготвят читателя за възприемане на текста.
Поздравления Таня. Нежно стихотворение като валенето на Луната през прозореца! : Мисана -
Романтично, мелодично, хармонично!
-
"Разхвърляни акорди сновяха в тишината" -иститинска находка. Браво!
-
Тази нощ умее да преразказва приказно и поетично-със сигурност е влюбена!Поздравления!
-
Това става за песен, прекрасно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
