Преразказано от нощта

Poetry

1.6K 0 7

Луната кротичко валеше през прозореца,

а в стаята миришеше на бор,

разпалено в камината дървата спореха

и на отлитащото време правеха разбор.

Свещùте в свещника наплитаха къдели

уханен, влюбен във простора дим,

две чаши, ревностно в стъклата си заплели

отблясъци от несконечен романтичен филм.

Разхвърляни акорди сновяха в тишината,

попили жадно ненаписан стих,

завесата поглъщаше със дипли тъмнината

и я люлееше в прегръдките си да заспи.

Хармония вълшебна и тайнство съкровено,

флиртуващо със всички сетива,

витаеха из въздуха. И плавно и напевно

телата литнаха към пропастта на любовта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Brezar111 (Людмил Нешев)

Изпипани с финес декори за най-играната и с незалязващо сценично присъствие театрална постановка.

2013-12-24T22:34:54+02:00
radiola (Рада Димова)

Предаде ми настроението си!Красиво е...

2013-12-23T16:44:31+02:00
vega666 (Младен Мисана)

В тази пропаст на любовта тялото ми е падало много пъти. При това не насън, а наяве.

"Луната кротичко валеше през прозореца, а в стаята миришеше на бор,

разпалено в камината дървата спореха и на отлитащото време правеха

разбор."

Много лирично настроение създават горните редове и подготвят читателя за възприемане на текста.

Поздравления Таня. Нежно стихотворение като валенето на Луната през прозореца! : Мисана

2013-12-22T22:52:48+02:00
scarlety (Адриана Борисова)

Романтично, мелодично, хармонично!

2013-12-22T18:47:22+02:00
kushel (Куш)

"Разхвърляни акорди сновяха в тишината" -иститинска находка. Браво!

2013-12-22T17:43:49+02:00