30.10.2008 г., 15:03

Прерийни страсти

621 0 6
 

Прерийна   страст

 

 

 

Живот,

като пъзел!

Редя

и пререждам

с надежди,

безкрайни мечти!

Съблякох  срама си!

Подай ми ръка

в бездиханното утро,

само кажи ми

как и кога?

Сребристи криле

разтворих отново.

Прерийни страсти

събрах от росата.

Бяла богиня

с копринена гръд,

черна слугиня

с бисерна плът,

теб търсих в света.

Силни контрасти,

вълчи пороци

от птичи илюзии,

мътни потоци.

Безбрежие пламнало,

моя  съдба!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...