Прерийна страст
Живот,
като пъзел!
Редя
и пререждам
с надежди,
безкрайни мечти!
Съблякох срама си!
Подай ми ръка
в бездиханното утро,
само кажи ми
как и кога?
Сребристи криле
разтворих отново.
Прерийни страсти
събрах от росата.
Бяла богиня
с копринена гръд,
черна слугиня
с бисерна плът,
теб търсих в света.
Силни контрасти,
вълчи пороци
от птичи илюзии,
мътни потоци.
Безбрежие пламнало,
моя съдба!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
