Прерийна страст
Живот,
като пъзел!
Редя
и пререждам
с надежди,
безкрайни мечти!
Съблякох срама си!
Подай ми ръка
в бездиханното утро,
само кажи ми
как и кога?
Сребристи криле
разтворих отново.
Прерийни страсти
събрах от росата.
Бяла богиня
с копринена гръд,
черна слугиня
с бисерна плът,
теб търсих в света.
Силни контрасти,
вълчи пороци
от птичи илюзии,
мътни потоци.
Безбрежие пламнало,
моя съдба!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
