Колко пъти скитал съм по тези прашни и
пусти улици, колко пъти сам съм ходил
под есенния дъжд? Но нивга не видях тези
очи, свободни от лъжа, свободни от болка
и тъга, пълни с неопетнена вяра, пълни с
искряща светлина.
Колко пъти бил съм тук, уморен, на колене
пред съдбата, сам в борбата, сам в мрака и
нищетата? Но нивга не видях тези очи
свободни от омраза и суета, свободни от
оковите на живота суров, пълни с съвършена
чистота, пълни с обич всепоглъщаща, с прошка ...