Прероден
Колко пъти скитал съм по тези прашни и
пусти улици, колко пъти сам съм ходил
под есенния дъжд? Но нивга не видях тези
очи, свободни от лъжа, свободни от болка
и тъга, пълни с неопетнена вяра, пълни с
искряща светлина.
Колко пъти бил съм тук, уморен, на колене
пред съдбата, сам в борбата, сам в мрака и
нищетата? Но нивга не видях тези очи
свободни от омраза и суета, свободни от
оковите на живота суров, пълни с съвършена
чистота, пълни с обич всепоглъщаща, с прошка
всепрощаваща.
Нивга не видях преди тези очи, сякаш света
сътворен е наново, сякаш настъпва утро ново,
нов ден, пълен със светлина, пълен с надежда
нова. Защото това са твоите очи мила.
В тях видях се нов и свободен, ти изми горчилката
вътре в мен, ти окъпа ме в надежда и чиста
светлина.
Всичко е зарад' теб, зарад' усмивката ти топла
и нежна, зарад' душата ти ясна, като бял ден.
Сякаш света наново е сътворен, сякаш слънце
изгрява в душата моя.
© Давид Иванов All rights reserved.
