Някъде в ръцете ти, любов,
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят
на уханни, сини теменуги,
моите мечти там още спят,
упоени от дъха на твойте устни.
Някъде в един за нас живот
между дверите на Рая и на Ада
забравих си сърцето в теб, любов,
да гори на своята си клада. ...