Преродена
Някъде в ръцете ти, любов,
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят
на уханни, сини теменуги,
моите мечти там още спят,
упоени от дъха на твойте устни.
Някъде в един за нас живот
между дверите на Рая и на Ада
забравих си сърцето в теб, любов,
да гори на своята си клада.
По задъханите друми от копнежи
пламнах, като огнена вода.
Изпепелих се от желанията нежни.
Вятърът ме грабна, а дъждът изля.
И потекох по реки от обич,
нежна, като пролетния звън.
Ако чуеш, че водата шепне,
знай, че идвам в твоя сън.
И когато устните, ръцете
и очите ти потърсят мен...
ще съм струйките по теб потекли
със кристалите на чуден звън.
В болката пречистих същността си.
Вярата опазих от смъртта.
В теб, любов, забравила душата си,
станах живата вода...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
