Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
May 20, 2009, 8:56 AM

Преродена 

  Poetry » Other
679 0 22

Някъде в ръцете ти, любов,
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят
на уханни, сини теменуги,
моите мечти там още спят,
упоени от дъха на твойте устни.
Някъде в един за нас живот
между дверите на Рая и на Ада
забравих си сърцето в теб, любов,
да гори на своята си клада.
По задъханите друми от копнежи
пламнах, като огнена вода.
Изпепелих се от желанията нежни.
Вятърът ме грабна, а дъждът изля.
И потекох по реки от обич,
нежна, като пролетния звън.
Ако чуеш, че водата шепне,
знай, че идвам в твоя сън.
И когато устните, ръцете
и очите ти потърсят мен...
ще съм струйките по теб потекли
със кристалите на чуден звън.

В болката пречистих същността си.
Вярата опазих от смъртта.
В теб, любов, забравила душата си,
станах живата вода...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??