Превърна ме в нежност и ласка, и звук
Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах,
духът ми. А беше стихия.
Навярно до днес затова доживях,
сред нищото да я открия.
Понякога зла е – от нея кърви
и залезът. Тихо умира.
А после е вятър в среднощни треви,
светулка – огряла Всемира.
Поне упорита е, колкото щеш,
отказах се вече да моля.
Е, давай, любов, там каквото дадеш,
ще бъде сърце срещу воля...
Превърна ме в нежност и ласка, и звук,
сама да не се разпозная.
Но знай – не обичам от тук и дотук,
и твърде съм грешна за рая...
https://youtu.be/tbqgpX0FKX0?si=SxISsE1Kljyhj3cR
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
