Превзе последната ми Троя
Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто,
проправяше си пътя с топла нежност,
но тя сама избра да срине моста
на неговите тайнствени надежди:
Да чуе пак смеха, дето събаряше,
болката, която го съсипа,
но раните отново се разтваряха,
прикривани единствено от дрипи.
Сърцето му преди бе цяла крепост,
но влезе тя под него като в Троя.
Превзе го тъй коварно и метежно,
че всичко вътре виждаше за свое.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Каквото и да пишете , тук момчето е надминало себе си!Браво!
-
Пак не ме разбрахте...Питам се как ли ще трябва да "напиням" информацията към вас.Толкова първосигнален се опитвате да ме изкарате всеки път,а грешите.
Уважавам вас и всеки който се занимава с поезия,няма смисъл да го повтарям сто пъти.Но защо всеки път ми натяквате някакви позиции в който аз съм в ситуация "шах"...
Питам се защо всеки път намирате негативните нишкш в поезията ми?
Аз се стремя да критикувам само стихове който найстина се нуждаят болезнено от "реставрация", "плачат" както се казва.
Но това е друга тема.
Бъдете здрав! -
Нещо бъркаш, тук не става въпрос просто за глупави асоциации.Тук загатвам за нещо много по дълбоко по експресивен начин и не мисля че твоето изказване е на място...по скоро е комично!
И не се крия под това трето лице а отразявам по мой си начин възмущение от нея.За това съм прибегнал до това.
Все пак... -
коварна императрица ще да е...
-
Определено интересно, хареса ми асоциацията с Троя
-
Харесва ми...
-
Дам, "му" е по логично но именно за това съм сложил това "ми" защото в поезията ми често съм лирически герой без да се обръщам директно към себе си
-
Последния куплет направо кърти....!!! Много ми хареса!!! В заглавието трябва да е "му", а не "ми"!!! Поздрви
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но поезията ти не е стигнала още, там където трябва - да докосва.
Сам си създаваш илюзии и сам се успокояваш че си уникален
директно - безгрешен,
и
си вярваш...
че си съблякъл Господ
и си му облякъл шлифера....(образно казано)
Но не! Нужно ти е да се заслушаш в добронамерените коментари.
Никой не ти мисли злото!
Както и аз в този момент!
А стиха ти не ми допадна!