10.01.2010 г., 11:00

Превземаш ме

1.5K 0 1

Гледам снимката ти и си мисля как ме превземаш,
как ме караш да се усмихвам...
Спомням си прекрасните ни мигове,
скрити дълбоко в сърцето...

Снимката, очите ти, говорят ми с поглед...
И аз знам, че имам човек до себе си,
опора, на която да разчитам...
Идваш в деня ми,
появяваш се в съня ми...
И всичко грейва като изгрева,
само защото ти си тук,
тук до мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...