Гледам снимката ти и си мисля как ме превземаш,
как ме караш да се усмихвам...
Спомням си прекрасните ни мигове,
скрити дълбоко в сърцето...
Снимката, очите ти, говорят ми с поглед...
И аз знам, че имам човек до себе си,
опора, на която да разчитам...
Идваш в деня ми,
появяваш се в съня ми...
И всичко грейва като изгрева,
само защото ти си тук,
тук до мен...
© Диляна Борисова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
