zvezdolika (Анжела Иванова) zvezdolika (Анжела Иванова)
20
18.07.2017 г., 13:38

Презареждане

1.1K 0 4

Усещам във себе си Черна Луна,

дълбоко във мене е скрита...

           В действителност - мога със лека ръка -

           Луната у теб да пречистя!

 

Аз имам в очите си мрачно небе,

с навъсени облаци сиви...

            Аз мога - в действителност съм убеден

            да ги направя красиви!

 

Аз имам в сърцето си буря и мрак,

неверие в своята сила...

             От моята вяра с готовност ще дам -

              сърцето ти да окриля...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0