Усещам във себе си Черна Луна,
дълбоко във мене е скрита...
В действителност - мога със лека ръка -
Луната у теб да пречистя!
Аз имам в очите си мрачно небе,
с навъсени облаци сиви...
Аз мога - в действителност съм убеден
да ги направя красиви!
Аз имам в сърцето си буря и мрак,
неверие в своята сила...
От моята вяра с готовност ще дам -
сърцето ти да окриля...!
© Анжела Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
