При чешмата
Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта,
щурците и вятъра в листите.
Два чучура мокрят момински чела
и менците пълнят бъбриво.
Преливат, бълбукат и канят –
ела, отпий от водата ми жива.
Планинският шепот извира през тях.
Струи самодивска въздишка.
Два чучура, сбрани в едничка съдба,
изпълват утрата с молитва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
