От клетката си ще избягам
във непознати висини,
да гоня вятъра прохладен,
умът в екстаз да полети...
И късно, във прегръдка топла
на залез бляскав кат' елмаз
притихнала, без стон и вопъл,
ще кацна в твойта клетка аз.
© Миглена Миткова Всички права запазени