При теб

Poetry » Love

461 1 4

От клетката си ще избягам
във непознати висини,
да гоня вятъра прохладен,
умът в екстаз да полети...

И късно, във прегръдка топла
на залез бляскав кат' елмаз
притихнала, без стон и вопъл,
ще кацна в твойта клетка аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Putin (Владимир Владимирович)

Харесах!

2017-01-20T08:26:41+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря за хубавите коментари! Кети, любовта също е вид клетка, или по-скоро капан, но човек сам избира дали да влезе в него.

2017-01-19T15:03:35+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Красиво, но защо от една клетка в друга?

2017-01-19T14:26:13+02:00
Веси_Еси (Еси)

Красота!

2017-01-19T13:26:28+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0