Привечер край морето

При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени лъчи.
Като въздишка лека вятърът повее.
Аз чакам с радост романтичните звезди...

И в този полумрак брега усамотява.
Изправя се на пръсти, черния байряк.
По плажа само боси стъпала остават...
Наоколо се стели, синкавия мрак.

И до последно пак премигват светлините
мен нежно ме прегръща пухкавия мрак...
И ме понася със крилата на мечтите...
Но с лунната пътека ще се върна пак...

И ей така, седя си тука романтично
и търся истини в космичните следи...
И младостта си преосмислям най-лирично.
На Седмото небе, на мен ми се лети!
1972г. Созопол

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2015-05-03T08:19:10+03:00

От все сърце благодаря, за хубавите думи и високата оценка!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-03T00:13:57+03:00

Много красива пейзажна поезия, а морето е пребогато на пейзажи
Хареса ми и те поздравявам за добре сътворената творба!
Поздравления и нови творчески успехи!