При вечер край морето
Привечер край морето
При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени лъчи.
Като въздишка лека вятърът повее.
Аз чакам с радост романтичните звезди...
И в този полумрак брега усамотява.
Изправя се на пръсти, черния байряк.
По плажа само боси стъпала остават...
Наоколо се стели, синкавия мрак.
И до последно пак премигват светлините
мен нежно ме прегръща пухкавия мрак...
И ме понася със крилата на мечтите...
Но с лунната пътека ще се върна пак...
И ей така, седя си тука романтично
и търся истини в космичните следи...
И младостта си преосмислям най-лирично.
На Седмото небе, на мен ми се лети!
1972г. Созопол
© Христо Славов All rights reserved.
