Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
15.03.2017 г., 16:39 ч.

Прибирам се 

  Поезия
1948 3 9

Прибирам се, навътре, надълбоко,

в една душа от мъка и от гняв

и сякаш непознат по заник хлопа

на портата, за къшей сипкав хляб.

 

Прибирам се, задълго запилях се,

със груба длан, обрулено лице.

В очите още крия буреносен вятър,

а във усмивка – объркано дете...

 

Едва познах от себе си остатък,

за който има смисъл да се боря.

Животът, казват, като миг е кратък

и кратки сме във него всички хора.

 

Прибирам се, в себе си, обратно.

След зимата, след дългия гурбет

и сякаш гайди от билата на Родопа

засвирват мен и правят ме Човек...

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??