Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
Mar 15, 2017, 4:39 PM

Прибирам се 

  Poetry
1947 3 9

Прибирам се, навътре, надълбоко,

в една душа от мъка и от гняв

и сякаш непознат по заник хлопа

на портата, за къшей сипкав хляб.

 

Прибирам се, задълго запилях се,

със груба длан, обрулено лице.

В очите още крия буреносен вятър,

а във усмивка – объркано дете...

 

Едва познах от себе си остатък,

за който има смисъл да се боря.

Животът, казват, като миг е кратък

и кратки сме във него всички хора.

 

Прибирам се, в себе си, обратно.

След зимата, след дългия гурбет

и сякаш гайди от билата на Родопа

засвирват мен и правят ме Човек...

© Евгения Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??