22.03.2014 г., 18:52 ч.

Прицелва се живота ми 

  Поезия » Философска
407 0 0
Тишина...Часовникът тиктака.
Бурята утихна ли навън?
Прелетните птици май разплака.
Жиците се клатят като в сън.
Нощно е - пияно и забравено
даже молекулите са спрели.
Късно е - разкрито и задавено,
прицелва се живота ми... и стреля.
На фон от тъмнина свистят куршумите,
треперещи ръцете ми кървят.
Времето с бетон пристиска думите,
разкъсани са всички нишки плът. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Предложения
: ??:??