Тишина...Часовникът тиктака.
Бурята утихна ли навън?
Прелетните птици май разплака.
Жиците се клатят като в сън.
Нощно е - пияно и забравено
даже молекулите са спрели.
Късно е - разкрито и задавено,
прицелва се живота ми... и стреля.
На фон от тъмнина свистят куршумите,
треперещи ръцете ми кървят.
Времето с бетон пристиска думите,
разкъсани са всички нишки плът. ...