Прицелвам се във грешните си мисли...
Накъде? Помръкнаха годините
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват,
преплетени с несторения грях.
Ти пак ще си заминеш с утрото...
Но в следващия сън ще те очаквам
с протегнати ръце и жадни устни
във тебе ще се сгуша безвъпросна.
Сърцето ти унесено ще слушам,
докато изгревът ни раздели отново...
И се събудя пред вратата на реалното
с горчиво-блудкав вкус във гърлото.
Попил умората от дългото очакване
на следващата среща в тъмното...
Будна съм. Отново и отново
прицелвам се във грешните си мисли.
Оставили ме да играя чужда роля
(за през деня) - приличаща на истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
