22.06.2008 г., 23:19 ч.

Прицелвам се във грешните си мисли... 

  Поезия » Любовна
772 0 27
 

Накъде? Помръкнаха годините

след толкова сънувана любов.

Жестоко е, че се разминахме

и само в сънищата е възможно

 

предчувствията да възтържествуват,

преплетени с  несторения грях.

Ти пак ще си заминеш с утрото...

Но в следващия сън  ще те очаквам

 

с протегнати ръце и жадни устни

във тебе ще се сгуша безвъпросна.

Сърцето ти унесено ще слушам,

докато изгревът  ни раздели отново...

 

И се събудя пред вратата на реалното

с горчиво-блудкав вкус във гърлото.

Попил умората от  дългото очакване

на следващата среща в тъмното...

 

Будна съм. Отново и отново

прицелвам се във грешните си мисли.

Оставили ме да играя чужда роля

(за през деня) - приличаща на истина.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??