Jun 22, 2008, 11:19 PM

Прицелвам се във грешните си мисли...

  Poetry » Love
917 0 27
 

Накъде? Помръкнаха годините

след толкова сънувана любов.

Жестоко е, че се разминахме

и само в сънищата е възможно

 

предчувствията да възтържествуват,

преплетени с  несторения грях.

Ти пак ще си заминеш с утрото...

Но в следващия сън  ще те очаквам

 

с протегнати ръце и жадни устни

във тебе ще се сгуша безвъпросна.

Сърцето ти унесено ще слушам,

докато изгревът  ни раздели отново...

 

И се събудя пред вратата на реалното

с горчиво-блудкав вкус във гърлото.

Попил умората от  дългото очакване

на следващата среща в тъмното...

 

Будна съм. Отново и отново

прицелвам се във грешните си мисли.

Оставили ме да играя чужда роля

(за през деня) - приличаща на истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доче, не преставаш да ме очароваш!
    Обичам поезията ти, много е близо до моята същност.
    Този стих ме разтърси - истински, красив и поетичен!
    Браво, момиче мило!!!
    Радвам ти се от сърце!
    Прегръдка!
  • "И се събудя пред вратата на реалното
    с горчиво-блудкав вкус във гърлото.
    Попил умората от дългото очакване
    на следващата среща в тъмното..."
    ВЪРХЪТ!Всяка дума си е на мястото!Жестоко:>>>>>>
  • Прекрасно! Докосна ме!!!
  • невероято... много силно
  • Доче,бленувай!Нали е хубаво!Прегръдка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...