Причината
Причината
на Юлиян
По пътя между сътворението и сега
се срещнахме -
с две римски имена.
Аз бях владетелка на земната Луна
със дух на Яница във корена ми древен,
а ти пък -
цезарят от селото до Плевен.
Помня как между зъбите на
мистър Комбинат
комини като хавански пури пушеха.
Нестроен хор от
дрезгави
стоманени
басù
и баритони на свистящи пари
дълбаеха слуха ни.
Смрад на преизподня
се стелеше над
врящия
химически
котел.
Кастрирал плодородието
на равнината.
Спокойствието и тишината
й отнел.
Уморени естакади-старици
върху бетонови бастуни
кретаха,
а факлите, изплезили езици
адски огньове във небето
мятаха.
Ти беше цезарят
със дочените дрехи
изцапани с масла,
а аз - богинята на лунното светило
с ръце червено-сини от мастило.
Сред огнено дихание
и пламъци
гнездихме стъклените замъци,
в които снасяхме илюзии.
Сред огнено дихание и
пушеци
невинни стъпките ни като палета
се душеха.
... И в Бухенвалд е имало дървета
сред душегубките, когато
дечица във страдание и ужас
напускали Земята -
дори тогава са гнездили
птици в дървесата...
А младостта
единствена, неповторима
доминираше
над истерични инсталации
и над компресори гърмящи.
От сините ти ириси
извираха
бенгалски извори искрящи.
А младостта ни
се простираше
до хоризонта със танцуващата ръж
и само тя единствена разбираше
другарството
между жена и мъж.
Ний дишахме това приятелство
като природен феномен.
Не ни споходи никога предателство,
защото беше цезар съвършен.
Съдбата има своите сезони.
Сега е есен и вали...
И аз се топля
сгушена във спомена.
Диана Загора
© Диана Кънева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Елена,има разлика между спор и присъда-в спора се доказва истината,а не
кой е прав и кой е крив.А истината е,че от закъсняли разкаяния просто
няма нужда.И ти,и аз доброволно сме постъпили на работа и съзнателно сме
я вършили.Затова няма място за съжаление.Такива заводи има по целия свят
и ако нямаше стомана и бензини как ли би изглеждал той?!Ако сме толкова
ревностни блюстители на екологията,защо не застанем на пътя на съседа с
колата и не му позволим с нея да трови въздуха на децата ни,или не спрем
от движение собствените си автомобили и т.н.Докато не осъзнаем,че сме
само хора на думите,но не и на делата,защото не ни стиска за тях нищо
няма да се промени.Ще си правим само атлетика на езиците защото така е
по-лесно и удобно. -
Като стих наистина ми хареса...
Диана, а аз оставих 25 години от живота си и 80% от здравето си в "Кремиковци"... съвсем в буквалния смисъл... и хич, ама хич не се гордея с това... и не искам да си го спомням... от срам...
Защото разбрах колко много съм допринесла за ощетяването и на природата, и на хората около комбината... да не говоря за децата ми, които ме виждаха за по 3 часа дневно... като на свиждане...
Мисля, че Зем е прав...
Струва си да се помисли за какво живеем... какво и колко ни е нужно... -
Земеделецо,много неща ми се иска да ти кажа в отговор на всичко,което си
написал,но то е по-скоро за разговор в АБВ-то,а не в коментарите...
Ще те попитам само айрян ли горят твоите трактори и комбайни,с които ореш и жънеш ? -
Хич биля не ти четох стихото! Коментарите, Чувството - те ме подлудиха! Твоят свят сега е рухнал...Трънки! Моят рухна преди двайсет години! Абе , омбре, ако ги нямаше Земците, нафта ли щяхте да джуркате?! Те били елита на България - дръжки, ама от големите най-големите!!! България винаги е била и ще бъде и занапред Земеделска страна - който не го осъзнае загива! Бая добре премисли това, що ти хортувам и тогава пиши!!! Зем
-
Точно 18 години и 6 месеца от живота си оставих в гиганта на нефтопреработването-НХК Бургас.Това бяха години на проверка и изпитания,
но и най-щастливите ми години.Бяхме млади,с чисти души и непоправими оптимисти.Десет хиляди работници и инженери-умни,интелигентни и нека не
звучи пресилено,но бяхме цвета на България.Дадохме на Бургас много изтъкнати художници,поети,музиканти,един областен управител и един кмет
на града.Гордея се,че съм работила в такова предприятие-дай Боже всекиму!Благодаря на всички вас,мои братя и сестри по перо,които сте
оценили тоя споделен поетичен фрагмент от трудовата ми епопея! -
Да избягаме от суровия свят и да се скрием в спомените ! Аз също съм "ЗА"
Хареса ми ! -
Хубаво е да имаш спомени, в които да се сгушваш, спасявайки се от самотата!
Поздрав, Диана! -
"...Спомени..."
Поздрав с обич! -
Звучи като история на една епоха. Но във нея всеки имаше своето място!
-
Стопли ме...
Разходките из твоя Поетичен Свят са неповторими...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Наведе ме на мисли, които споделих... и че си струва да се помисли за какво живеем... какво и колко ни е нужно...
Мисля, че нищо лошо и обидно спрямо теб не съм написала...
С уважение!