Причината
Причината
на Юлиян
По пътя между сътворението и сега
се срещнахме -
с две римски имена.
Аз бях владетелка на земната Луна
със дух на Яница във корена ми древен,
а ти пък -
цезарят от селото до Плевен.
Помня как между зъбите на
мистър Комбинат
комини като хавански пури пушеха.
Нестроен хор от
дрезгави
стоманени
басù
и баритони на свистящи пари
дълбаеха слуха ни.
Смрад на преизподня
се стелеше над
врящия
химически
котел.
Кастрирал плодородието
на равнината.
Спокойствието и тишината
й отнел.
Уморени естакади-старици
върху бетонови бастуни
кретаха,
а факлите, изплезили езици
адски огньове във небето
мятаха.
Ти беше цезарят
със дочените дрехи
изцапани с масла,
а аз - богинята на лунното светило
с ръце червено-сини от мастило.
Сред огнено дихание
и пламъци
гнездихме стъклените замъци,
в които снасяхме илюзии.
Сред огнено дихание и
пушеци
невинни стъпките ни като палета
се душеха.
... И в Бухенвалд е имало дървета
сред душегубките, когато
дечица във страдание и ужас
напускали Земята -
дори тогава са гнездили
птици в дървесата...
А младостта
единствена, неповторима
доминираше
над истерични инсталации
и над компресори гърмящи.
От сините ти ириси
извираха
бенгалски извори искрящи.
А младостта ни
се простираше
до хоризонта със танцуващата ръж
и само тя единствена разбираше
другарството
между жена и мъж.
Ний дишахме това приятелство
като природен феномен.
Не ни споходи никога предателство,
защото беше цезар съвършен.
Съдбата има своите сезони.
Сега е есен и вали...
И аз се топля
сгушена във спомена.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
