15.01.2020 г., 6:43

Приказен сън

869 5 2

Даже ледна тъма да се спусне отгоре,

в моя сън ще изгряват звезди!

И не бързам с живота напразно да споря,

щом в сърцето ми обич вали!

 

Че животът подобно красива магия

ден и нощ, нощ и ден – в кръговрат

в шепи сбира роса и ми дава да пия,

път ми сочи – напред да вървя!

 

Светли конници в тъмното нощем препускат,

самодиви им сплитат венци

и изпълват пространството думи и чувства,

и крила на столетни орли!

 

А кълбото от спомени тихо догаря,

всяка нишка се стапя завчас...

Само ехото глъхне, но стих го повтаря...

литнал сам без следа и компас!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...