Приказен сън
Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия
ден и нощ, нощ и ден – в кръговрат
в шепи сбира роса и ми дава да пия,
път ми сочи – напред да вървя!
Светли конници в тъмното нощем препускат,
самодиви им сплитат венци
и изпълват пространството думи и чувства,
и крила на столетни орли!
А кълбото от спомени тихо догаря,
всяка нишка се стапя завчас...
Само ехото глъхне, но стих го повтаря...
литнал сам без следа и компас!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
