Деница (Деница Ангелова)
99 219
31.03.2017 г., 23:48 ч.

Приказка 

  Поезия » Хумористична
412 1 7

Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората,
приготвил си ракийката с салата,
облизвайки се - вкусната вечеря
съвсем самичка тебе ще намери.

Не чака даже дума - беше гладен,
един такъв свиреп и безпощаден.
От мен остана шапката червена
и гордост безвъзвратно наранена.
Но, вълчо, искам нещо да ти кажа!
Все някога и теб ще те накаже
един ловец, дочул гласът ми тъжен.
И с него ще се смеем после дружно,
докато пълним с камъните там, където
по принцип (уж) стои във теб сърцето.
По принцип! Ако имаше сърце...
Ти нямаше! Но както и да е...
Накрая Аз с ловеца ще вечерям,
а твойта кожа долу ще постеля -
пред топлата камина.

Вълчо - тва е.
Разменяме си ролите със теб

накрая...

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??