9.07.2008 г., 19:20

Приказка

1.1K 0 10
 

Защото вярвах в любовта неземна

и исках да съм твоята принцеса,

пребродих замъци и хоризонти много -

открих те в крепост - за превземане нелека.

 

Катерих в устрем планини високи,

защото знаех - принц ме чака!

А ти си гледал от високо горе

и си молел да успея!

 

Заключил те страхът от женска ласка -

неверие след поредната пропаднала любов...

Далеч съзрял си ме на хоризонта -

 за моята обич отдавна готов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...