9.07.2008 г., 19:20

Приказка

1.1K 0 10
 

Защото вярвах в любовта неземна

и исках да съм твоята принцеса,

пребродих замъци и хоризонти много -

открих те в крепост - за превземане нелека.

 

Катерих в устрем планини високи,

защото знаех - принц ме чака!

А ти си гледал от високо горе

и си молел да успея!

 

Заключил те страхът от женска ласка -

неверие след поредната пропаднала любов...

Далеч съзрял си ме на хоризонта -

 за моята обич отдавна готов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...