Защото вярвах в любовта неземна
и исках да съм твоята принцеса,
пребродих замъци и хоризонти много -
открих те в крепост - за превземане нелека.
Катерих в устрем планини високи,
защото знаех - принц ме чака!
А ти си гледал от високо горе
и си молел да успея!
Заключил те страхът от женска ласка -
неверие след поредната пропаднала любов...
Далеч съзрял си ме на хоризонта -
за моята обич отдавна готов!
© Мартина Кирилова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
