Jul 9, 2008, 7:20 PM

Приказка

  Poetry » Love
1.1K 0 10
 

Защото вярвах в любовта неземна

и исках да съм твоята принцеса,

пребродих замъци и хоризонти много -

открих те в крепост - за превземане нелека.

 

Катерих в устрем планини високи,

защото знаех - принц ме чака!

А ти си гледал от високо горе

и си молел да успея!

 

Заключил те страхът от женска ласка -

неверие след поредната пропаднала любов...

Далеч съзрял си ме на хоризонта -

 за моята обич отдавна готов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...