На шега започна всичко - едно момче, една лъжа... И в нуждата си да обича, това момиче посвети му своята съдба. На криеница те играха и подхвърляха си своите сърца, но накрая осъзнаха, че при равен резултат, убили са ме ей така! Сега пак са разделени, играят в различни отбори дори. Грешките са отмъстени, останаха само разбити мечти! Опитвах се да им помогна, изпратих им знаци, звезди, но дори и моята сила безмерна, не можа да прикрие толкоз лъжи! Тя ме попита: "Да вярвам ли?", а той просто сведе очи. Тя плаче в нощите, а той не продумва дори. Така тези две млади души, красиви и още сърдечни, не успяха да срещнат своите пътища, така еднакви, но и толкоз далечни! Вчера видях ги и двамата, поздравих ги с песен тяхна любима, но тя просто присви наранено очи, а той с тъга ме отмина. Затова изгасих своя пламък, но точно преди да си тръгна, видях, че той я потърси, а тя на сън го прегърна! Сега се връщам в сърцата им, за колко време - не знам, без мен не се смеят лицата им, затова нямам право да си тръгна оттам! Но сега бързам, отивам при времето, ще го помоля да изчака с новия ден, те трябва да се отърсят от бремето и да се пречистят, за да бъдат готови за мен!