Oct 20, 2006, 4:52 PM

Приказка на Любовта...

  Poetry
1.3K 0 1
На шега започна всичко -
едно момче, една лъжа...
И в нуждата си да обича,
това момиче посвети му своята съдба.

На криеница те играха 
и подхвърляха си своите сърца,
но накрая осъзнаха, че при равен резултат,
убили са ме ей така!

Сега пак са разделени,
играят в различни отбори дори.
Грешките са отмъстени,
останаха само разбити мечти!

Опитвах се да им помогна,
изпратих им знаци, звезди,
но дори и моята сила безмерна,
не можа да прикрие толкоз лъжи!

Тя ме попита: "Да вярвам ли?",
а той просто сведе очи.
Тя плаче в нощите, 
а той не продумва дори.

Така тези две млади души,
красиви и още сърдечни,
не успяха да срещнат своите пътища,
така еднакви, но и толкоз далечни!

Вчера видях ги и двамата,
поздравих ги с песен тяхна любима,
но тя просто присви наранено очи,
а той с тъга ме отмина.

Затова изгасих своя пламък,
но точно преди да си тръгна,
видях, че той я потърси,
а тя на сън го прегърна!

Сега се връщам в сърцата им,
за колко време - не знам,
без мен не се смеят лицата им,
затова нямам право да си тръгна оттам!

Но сега бързам, отивам при времето,
ще го помоля да изчака с новия ден,
те трябва да се отърсят от бремето
и да се пречистят, за да бъдат готови за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога Любовта е всичко...и нищо!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...