27.05.2008 г., 14:44

Приказка... някаква

755 0 2
Живяла в една стара гора
Вещица млада, красива, но... зла.
И понеже и знаели табиата,
хората не пристъпяли в гората.
Веднъж заблуден (или не)
под старото дърво в съседство
на вещерния дом - кокетство,
приседнал принц, отишъл на лов,
той бил и млад, и умен, и мъдър, но и суров.
Видяла го Вещицата и ето,
изтръпнало и в любов сърцето.
Станала още по-хубава, по-бяла,
от обич душата и чак прималяла.
Отишла при Принца, приседнала,
в очите му сиви погледнала
и казала някак плахо тогава:
„Ще ме направиш добра! Така се надявам..."
„За да бъдеш добра, трябва много
светлина, топлина да раздаваш
и не от мен я чакай, а от себе си,
позволи на Любовта вместо
Разума да взема решения,
да търси опрощение и ще има
за злобата ти лечение.
Аз само ще ти показвам посоката,
от теб зависи дали направо
ще вървиш, или наляво!"
Така и станало!
Полека-лека вървяла Вещицата
по стръмната пътека, но
трудно ставало, когато бодил
закачвал и полата, тя съскала,
не говорела Любовта, а Злината.
Така в заблуда, че добра е вече,
вървяла в кръг, а мислела, че стига надалече.
Виждала лица на хора, но доближела ли ги,
те излитали нагоре.
„Не съм прокажена, а съм добра!" -
креснала веднъж на хорската тълпа,
а те и отговорили с „Ха-ха-ха!"
И пак излетели по свои дела.
Останала само една,
прегърбена, стара и грозна жена.
(Магьосница ведра, в дрипи преоблечена)
Ти, Сине, залъгваш най-вече себе си,
добрината не е Лъжа,
докато използваш интрига, измама,
само лицемери ще има до теб,
не един и не двама...
и на самота ще си обречена,
докато в лъжа, Сине, си облечена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...