17.12.2019 г., 15:24 ч.

Приказка пред огнището 

  Поезия » Друга
992 5 10

ПРИКАЗКА ПРЕД ОГНИЩЕТО

 

Здрачът взе да се загърля

като дрипава мома

и на крачка-две, на хвърлей

пътят спира у дома.

 

Стършелите наедряха,

стават тромави и зли.

Приюти ме топла стряха.

Сняг над билото вали.

 

Залезът е твърде скучен

и над къщите кърви.  

Иде зима. Като куче

по петите му върви.

 

А в огнището припуква

ялов стогодишен цер.

Пише с разжарени букви

Бог във вехтия тефтер.

 

Приказка за тишината,

за любов и за лъжи

почнах я! – а по-нататък

някой друг да продължи.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??