Приказка с неочакван край
Извинявай, Малина,
тази вечер се спусна мъгла
и отнесе с прибоя
остра дива скала;
пещери за разбойнишко злато,
прикрити към входа
с гъста дива лоза,
пропълзяла и пуснала сок
по стените варовик,
откри се.
Извинявай, Малина,
че сънят стогодишен,
без да мисля, строших;
без да дишам останах, сразен;
ятагани извадиха остри,
зазвънтяха в кесиите
едри жълти въпроси,
вместо отговор чакан и свят.
Извинявай, Малина,
заслужаваше сватове,
бяла рокля копринена,
с диадема от бели цветя,
едри бисерни накити
за ръцете и шията,
но... когато заспала
намериш царкиня,
много лесно мълвиш обещания,
с трепет докосвайки
крехко тяло, отпуснато
върху нарове прости
от сплъстена земя,
и представих си как
си отваряш очи
и от твоята сочна уста
се отронват разкрития
за стаени мечти...
Аз не мога да сбъдвам мечтите ти!
Не и аз!
Извинявай, Малина!
И прости, че затрупах
отново вратата пред входа
със камъни сринати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
