23.07.2008 г., 0:18

Приказка ще ти разкажа

1.5K 0 2

И така,

приказката продължава!

Като в сапунен сериал

осенена от вдъхновение,

аз съм готова, ето ме там!

Не се страхувам, а знам:

което не става веднага,

задължително се получава впоследствие!

Разбира се, като следствие

от борба, инат и воля!

Аз съм шиле в нова роля!

Ще се боря, ще се моля,

но само на Бог!!!

Додето разгоня фамилията на този живот!

И няма да роня сълзи,

а само ще гледам звезди!

Ще ти дам  и на теб една!

Но не, за да те заблуждавам!

И файловете ти да размазвам!

А за да ти свети в тъмнината,

докато търсиш вратата

на онази къща

от твоята детска мечта!

Подай ми ръка

и ми бъди другарче

в паралелния свят.

На Дядо Коледа, Снежанка

и Рудолф с шейната!

Подаръка си вземи под елхата,

додето е там! Защото знам!

Който го е страх от мечки

да не ходи в гората!

Но, ако срещнем, обещавам!

Няма да те оставям

и себе си да спасявам!

А ще продължавам

и ще настоявам,

да вървиш!!!

Нагоре, нагоре до края!

И ако някъде по средата

ти стане студено, уморено и самотно!

И искаш да спреш, за да спиш!

Ще извадя звездата

от коледната нощ,

за да ти стопля душата,

да ти върна чудесата!

И да разбереш, че е свята,

всяка секунда споделена с някого!

Защото я краде от себе си

и ти я дава, без остатък!

Като залък хляб,

когато нямаш нищо и си гладен!

Когато си сам!

Когато ти знаеш и аз знам!

Но ти не искаш да вярваш,

а аз искам да си там!!!

В моята приказка измислена,

написана и весела,

защото краят винаги е ЩАСТЛИВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава приказка!!!Поздрави!!!
  • когато ти знаеш и аз знам
    пътищата се пресичат
    и коледната нощ
    се случва...
    в паралелния свят нещата винаги са други

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...