Приказка в пролетната утрин...
Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес...
А белите снежинки на цъфтежа
по устните ни лепнат като скреж,
на утринта в просъницата свежа
се будим от томителен копнеж...
Целувам те по сънните ресници,
ти гледаш ме със палави очи,
а вън ята от подлудели птици
се стрелкат озарени от лъчи...
... Отсреща по баира кукуряка
в тревата се жълтее разцъфтял,
а шета развигора из клонака
и той от Пролетта обезумял.
Виж щъркелите, малко подранили,
са кацнали на старата върба:
с инстинкта си посоката открили
и любовта на старите гнезда...
Във въздуха мечтателно витае
предчувствие за Път неосъзнат...
Да тръгнем двама!... Искаш ли?... Това е
Магията на пролетният Свят!...
И нека хоризонтите да бягат
измамно със дъгата от небе
и Пътят ни безкрайно да разтягат-
ела, но без въпроси: „За къде?...”
Самият Път, повярвай, ще ни води
към чудната страна на Пролетта
и колкото да бъде неизброден
ще стигнем там... Дори след сто лета...
... Там стават чудеса съвсем реално
и сбъдват се желаните неща,
а в приказките се разказва главно:
за Тайнството на Любовта в нощта...
Там можеш да повярваш, без съмнение:
в безсмъртие, във рай... В каквото щеш!...
Защото всеки миг е възкресение
и всяко възкресение- стремеж,
Живота, Любовта, Страстта отново
да цъфнат дръзко и да вържат плод,
да няма опит с ялови любови:
с цъфтеж нахалос, без душа, без род...
... И нищо, че във своята родина
не е възможно сам да си пророк:
там- всяка влюбена Жена си е богиня,
а всеки влюбен в нея Мъж е- бог!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
