12.12.2022 г., 10:00

Приказка в рождественския час

1.7K 7 22

Чудната приказка има коминче и пуши.

Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов

старецът с роба червена и дълги ботуши.

Господ с десницата своя е дал благослов.

 

Злото заточил завинаги в ледния замък,

нека нагоре по стълби светът да върви,

а обичта да пробуди душа и у камък,

който препъва сърцата и в мисли кърви.

 

Майки да спрат да изпращат на смърт синовете,

Коледна приказка с вас да напишем сега.

Старец добричък с помощници малки джуджета

нека прогони царицата Черна тъга.

 

Къкри надежда в сърцето на ново начало,

вече усещам вкуса на щастливите дни.

Калното лесно изчезва под снежното бяло.

То заличимо е. Нови добри бъднини

 

да завещаем без страх и сълзи на децата!

Да оживее мечтата на всеки от нас –

ангелски чиста, надвила скръбта ни в душата,

коледна приказка  в светъл рождественски час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да ти се сърдя, миличка Иржи! Важното е, че ти е харесало и че "в душата си винаги" ме оценяваш "високо"!🥰👍 Жива и здрава бъди, пази се от много контакти в грипната пандемия и пиши! Сега ще погледна какво аз съм пропуснала на твоята страничка.💋
  • И съм те пропуснала да гласувам, и съм пропуснала да те поздравя....Имаш право да ми се сърдиш, Мария, но в душата си винаги те оценявам високо! Моля, приеми оценките ми , макар невалидни вече...
  • Имаш точен поглед към интересните места в текста, браво! Благодаря, че се спря на това състезаващо се коледно стихотворение и, че го сложи в колекцията си с любими!
  • "Къкри надежда в сърцето на ново начало,
    вече усещам вкуса на щастливите дни."
    Чудесно казано.
    Поздрави! Успех!
  • Доре, много ти се зарадвах! Благодаря за подкрепата, миличка!💖

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...