12.12.2022 г., 10:00

Приказка в рождественския час

1.7K 7 22

Чудната приказка има коминче и пуши.

Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов

старецът с роба червена и дълги ботуши.

Господ с десницата своя е дал благослов.

 

Злото заточил завинаги в ледния замък,

нека нагоре по стълби светът да върви,

а обичта да пробуди душа и у камък,

който препъва сърцата и в мисли кърви.

 

Майки да спрат да изпращат на смърт синовете,

Коледна приказка с вас да напишем сега.

Старец добричък с помощници малки джуджета

нека прогони царицата Черна тъга.

 

Къкри надежда в сърцето на ново начало,

вече усещам вкуса на щастливите дни.

Калното лесно изчезва под снежното бяло.

То заличимо е. Нови добри бъднини

 

да завещаем без страх и сълзи на децата!

Да оживее мечтата на всеки от нас –

ангелски чиста, надвила скръбта ни в душата,

коледна приказка  в светъл рождественски час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да ти се сърдя, миличка Иржи! Важното е, че ти е харесало и че "в душата си винаги" ме оценяваш "високо"!🥰👍 Жива и здрава бъди, пази се от много контакти в грипната пандемия и пиши! Сега ще погледна какво аз съм пропуснала на твоята страничка.💋
  • И съм те пропуснала да гласувам, и съм пропуснала да те поздравя....Имаш право да ми се сърдиш, Мария, но в душата си винаги те оценявам високо! Моля, приеми оценките ми , макар невалидни вече...
  • Имаш точен поглед към интересните места в текста, браво! Благодаря, че се спря на това състезаващо се коледно стихотворение и, че го сложи в колекцията си с любими!
  • "Къкри надежда в сърцето на ново начало,
    вече усещам вкуса на щастливите дни."
    Чудесно казано.
    Поздрави! Успех!
  • Доре, много ти се зарадвах! Благодаря за подкрепата, миличка!💖

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...