12.12.2022 г., 10:00

Приказка в рождественския час

1.7K 7 22

Чудната приказка има коминче и пуши.

Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов

старецът с роба червена и дълги ботуши.

Господ с десницата своя е дал благослов.

 

Злото заточил завинаги в ледния замък,

нека нагоре по стълби светът да върви,

а обичта да пробуди душа и у камък,

който препъва сърцата и в мисли кърви.

 

Майки да спрат да изпращат на смърт синовете,

Коледна приказка с вас да напишем сега.

Старец добричък с помощници малки джуджета

нека прогони царицата Черна тъга.

 

Къкри надежда в сърцето на ново начало,

вече усещам вкуса на щастливите дни.

Калното лесно изчезва под снежното бяло.

То заличимо е. Нови добри бъднини

 

да завещаем без страх и сълзи на децата!

Да оживее мечтата на всеки от нас –

ангелски чиста, надвила скръбта ни в душата,

коледна приказка  в светъл рождественски час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да ти се сърдя, миличка Иржи! Важното е, че ти е харесало и че "в душата си винаги" ме оценяваш "високо"!🥰👍 Жива и здрава бъди, пази се от много контакти в грипната пандемия и пиши! Сега ще погледна какво аз съм пропуснала на твоята страничка.💋
  • И съм те пропуснала да гласувам, и съм пропуснала да те поздравя....Имаш право да ми се сърдиш, Мария, но в душата си винаги те оценявам високо! Моля, приеми оценките ми , макар невалидни вече...
  • Имаш точен поглед към интересните места в текста, браво! Благодаря, че се спря на това състезаващо се коледно стихотворение и, че го сложи в колекцията си с любими!
  • "Къкри надежда в сърцето на ново начало,
    вече усещам вкуса на щастливите дни."
    Чудесно казано.
    Поздрави! Успех!
  • Доре, много ти се зарадвах! Благодаря за подкрепата, миличка!💖

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...