Приказка за джудженцето
В западнало царство...
В едно господарство,
живяло джудженце –
тъй, метър на ръст.
Талантец си имало –
пописвало малко,
затуй на невежите
размахвало пръст.
То с тон поучителен
често обичало,
да казва на слепите:
- Гледайте мен!
Как вас съм надраснал
и колко значителен
в сравнение с вас съм…
Пък –
неценен!
Та, всичко красиво
у мене събрано е –
начетен съм аз
и съвършен…
Красиво е мойто
красиво съзнание…
Красив над четир'десет,
съм още ерген...
А вие сте жалки
трудоработници –
и в жалка държава
леете пот...
Ах, колко сте гнусни,
души!
Неграмотници –
презирам безличния ви,
нищожен живот!
Така се изнизвали
дни и години –
в съседните царства
вършели войни.
Светът се променял,
но джуджето в градини,
красиви живеело –
от въздушни мечти.
Земята на царството,
благословена
от Господ била –
да подмине със мир
войните и разприте.
Неразрушена
запазила,
своята цялост
и шир.
Изминали още години
в декада –
джудженцето старо
със свойте очи,
видяло наяве,
как модерна държава
гради се,
не от безплодни
мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
