Приказка за джудженцето
В западнало царство...
В едно господарство,
живяло джудженце –
тъй, метър на ръст.
Талантец си имало –
пописвало малко,
затуй на невежите
размахвало пръст.
То с тон поучителен
често обичало,
да казва на слепите:
- Гледайте мен!
Как вас съм надраснал
и колко значителен
в сравнение с вас съм…
Пък –
неценен!
Та, всичко красиво
у мене събрано е –
начетен съм аз
и съвършен…
Красиво е мойто
красиво съзнание…
Красив над четир'десет,
съм още ерген...
А вие сте жалки
трудоработници –
и в жалка държава
леете пот...
Ах, колко сте гнусни,
души!
Неграмотници –
презирам безличния ви,
нищожен живот!
Така се изнизвали
дни и години –
в съседните царства
вършели войни.
Светът се променял,
но джуджето в градини,
красиви живеело –
от въздушни мечти.
Земята на царството,
благословена
от Господ била –
да подмине със мир
войните и разприте.
Неразрушена
запазила,
своята цялост
и шир.
Изминали още години
в декада –
джудженцето старо
със свойте очи,
видяло наяве,
как модерна държава
гради се,
не от безплодни
мечти!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
