kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
Oct 26, 2006, 6:34 PM  

Приказка за джудженцето 

  Poetry
684 0 7

В западнало царство...

В едно господарство,

живяло джудженце –

тъй, метър на ръст.


Талантец си имало –

пописвало малко,

затуй на невежите

размахвало пръст.

 

То с тон поучителен

често обичало,

да казва на слепите:

- Гледайте мен!

Как вас съм надраснал

и колко значителен

в сравнение с вас съм…

Пък –

неценен!


Та, всичко красиво

у мене събрано е –

начетен съм аз

и съвършен…


Красиво е мойто

красиво съзнание…


Красив над четир'десет,

съм още ерген...


А вие сте жалки

трудоработници –

и в жалка държава

леете пот...


Ах, колко сте гнусни,

души!


Неграмотници –

презирам безличния ви,

нищожен живот!

 

Така се изнизвали

дни и години –

в съседните царства

вършели войни.


Светът се променял,

но джуджето в градини,

красиви живеело –

от въздушни мечти.

 

Земята на царството,

благословена

от Господ  била –

да подмине със мир

войните и разприте.


Неразрушена

запазила,

своята цялост

и шир.

 

Изминали още години

в декада –

джудженцето старо

със свойте очи,

видяло наяве,

как модерна държава

гради се,

не от безплодни

мечти!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??