LiaNik (И.К.)
259 4451
8.07.2020 г., 9:27 ч.

Приказка за дълбините 

  Поезия » Друга
932 4 5

„Чук,чук,чук...Ела ти тук,

под водното стъкло,

на вир дълбок

под сенките на плачещи върби.

Ще бъдем с теб приятели,

другари най-добри.

Но чуй ме ти!

Не идвай с чук, да няма „пук „

и да сме двама без лодка и гребло...

Че страшно е навън, уви,

светът е черно зло.

„Чук,чук,чук!“ Самотник-дух

наблюдава от замръзнал вир.

В стъклен лед се отразява,

през нишки дим, небесна шир.

И в очи с покривало

от дъждовна роса -

тишина. И мълчим.

Образи стъклени

 в Света заискряват.

Жадни очи

за въздушни дихания,

прекрояват лъчи,

но замръзват в стенания.

Самотата боли.

И бодили стърчат

от стебла на красиви цветя.

Тази душа има нужда

от хиляди ласки.

Стаени някъде там

 водопади мълчат

и не пеят кристалните пръски.

Не веднъж, вихър луд,

 разлюлявал, дълбал е водата,

 на душевния мир

 е нанасял вредата...

И сърце, цял корал,

е обрасъл по дъното.

Бистър ум не видял

на човешкото лошото..

И превърнал се в дим.

зад завеси дебели,

е покрил своя мир,

без да губи,

но и без да печели.

На Света няма друг,

по-беден,нещастен

от скрития под скреж воден дух.

Той бленува крила,

но най-мижаво нещо,

е за него това,

да родиш се крилат

и в човешка одежда.

А под лед, топлина не вирее

и душевна искра в скреж

не вилнее.Тишина. Самота.

Топлината я няма.

И студено е пак.

Скреж се сипе

по кървящата рана.

Но без смелост, уви,

няма как да усетиш,

как разперват криле

и душите политат.

Как краката болят,

но не спират по пътя,

как умират мечти,

но и други поникват.

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи!
    Валентина...
    Благодаря за сърцата!
  • Чук чук чук! Присъединявам се към харесалите без думи, няма какво да кажа, вс е казано! Поздравяеам те!
  • Благодаря, Красе! Мислех за подобно редактиране, но го оставих натурално и епизодично. Разбира се, чувството е като водата, тоест и написаното се "люшка" от едно в друго и сякаш е от три части, а е едно. Дълго е,но, аз въобще не мога да "режа". Не за друго, ми, защото всеки ред си има картинен смисъл за мен. Това е все едно да имам картини за изложба и да изхвърля една от тях, защото не отговаря на цветовото представане. Ми, няма да стане, ще отменя изложбата. Затова,често нещата ми са нередактирани и нешлайфани.
  • Лия, четох го два пъти и ми се искаше да звършва по начина, по който започва, кротко и тихо почукване ... в дълбините е вихър
Предложения
: ??:??