Незнайно как, през погледи на свраки,
две тела с души се сляха безвъзвратно.
Избягаха от дни и нощи празни - настигна ги покой.
Там, под звездите на простора, срещнаха се -
мечта, измислена за тях...да се намерят.
Не знаеха... не искаха да знаят за страха,
пребродили безсрамни светове, се припознаха.
Усетили се те по полъха на вятъра...
Изнемощели плакали в неравни битки,
без капчица утеха тичали - в несвяст...
Сега се питаха с очи, а отговаряха си с длани,
и с ненаситни погледи и думи - вкупом. ...