Приказка за Истината и Смисъла
Незнайно как, през погледи на свраки,
две тела с души се сляха безвъзвратно.
Избягаха от дни и нощи празни - настигна ги покой.
Там, под звездите на простора, срещнаха се -
мечта, измислена за тях...да се намерят.
Не знаеха... не искаха да знаят за страха,
пребродили безсрамни светове, се припознаха.
Усетили се те по полъха на вятъра...
Изнемощели плакали в неравни битки,
без капчица утеха тичали - в несвяст...
Сега се питаха с очи, а отговаряха си с длани,
и с ненаситни погледи и думи - вкупом.
А световете гледаха от ъглите със завист,
юмруците им боязливи ставаха на прах
във нищото - кладяха огън - смразяващо изстинал.
А в дните на цъфтежа на липите
игриви зайчета подскачаха, щурчета свиреха,
две охлювчета през треви проправяха си брод,
две котенца лежаха си едно във друго -
мъркаха и се почистваха с езичета лениви.
През храстите надникна търтейче - изопна глас
и в миг разчупи ритъма работен на пчелите:
"Вий виждали ли сте подобно чудо някога -
в безкрайно време, в брод и час незнайни,
Истината, Смисълът в одежди пъстри и мънистени,
ръка в ръка, свободно скитат се в горите -
така красиви, толкова развихрени...".
И тъй, и до сега през погледи на гарвани,
изтича нещо, изплъзва се и после се усмихва.
Без думи и предупреждения с тръгва!
Понякога е неусетно,
друг път е явно и дори налага му се и да тича...
И все като при Смисъла и Истината - във едно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
