Как без своя дом остана след един пожар Мецана
Рано Баба Меца стана
и да шета се захвана
Взе метлата и измете,
къщичката и да свети.
После хапна две-три круши,
дето и ги даде Руши.
Кой е той ли? Млад Мецан,
винаги с перчем развян.
Сложи леща да вари,
не в едно гърне, а в три.
Чакаше подбрани гости.
Как вратата да залости?
Но гърлата им големи
като техните кореми
трудно ще напълни с леща.
Меца сети се! Отсреща
зад един баир висок
до скокливия поток
знаеше една градина
с ябълчици и с малини.
Значи - всичко бе на ред!
Взе едно гърненце с мед,
но огнището забрави,
че опасно е. Добави
даже няколко дърва.
( Мецо, страшно е това!
Всичко може да се случи,
къщата си щом заключиш -
казах си на ум.) А тя
дръпна външната врата
и по пътя се затича.
А над нея песен птича
жълт крилатко упражнява.
Не че пее - вдига врява!
Но прекрасна е гората
в октомврийската позлата.
Отлетели са на юг
всичките ята от тук.
Щом пристигна до целта си,
притеснена, тя се свъси.
В двор, от слънцето огрян,
пушеше лула Мецан.
- Добър ден, ти рицар мой!
- Добър ден! - отвърна той.
- Нося ти гърненце с мед.
Ти... почти си ми съсед...
Можеш ли да набереш
плодове и да дадеш
вкъщи да ги отнеса?
Сякаш жилна я оса
мечата глава голяма.
Чакаше да чуе " Няма!"
притеснената Мецана,
но учудена остана.
Кавалерски и предложи
сам в чувал един да сложи
ябълки, а в плик малини
най-любезно господина.
- Даже, Мецо, ти предлагам
аз с мотор да те откарам.
Той си има кош дълбок -
каза господин Мечок
- Няма тъй да се мориш.
Зад гърба ми ще седиш
и ще ме държиш през кръста.
- Става! - рече тя чевръсто
и се метна на мотора.
. . .
Що се случи, без умора
утре ще разказвам вече.
Лека нощ, Добро човече!
Следва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
